...Тази България

Събуждам се от топлите слънчеви лъчи ,които се прокрадваха през щорите и си играеха с русите ми къдрици.Протегнах се доволно в леглото наспана и една такава изпълнена с хубави мисли....Взимам си душ за да се освежа от хубавата мека вода,която тече в изобилие.Направих си кафе и отпивайки първата глътка чух някакъв шум..погледнах през прозореца,там едни сладури тинейджъри косят ливадата на съседа.Нещо си правиха весело и чуруликаха в ритъма на косачката,детски смях огласяше площадката за игра на малчуганите дори птичките им пригласяха.Мина едно семейство и момиченцето им си изпусна играчката,но те не забелязаха,децата видяха играчката ,но никой не я докосна така си стоеше и чакаше своята стопанка.Реших да пусна телевизора и да чуя сутрешните новини.Курса на английската лира се беше изравнил със левче.Дадоха едно ромско семейство много щастливи ,сключили църковен брак ,момчето работело във някаква фабрика, а момичето учи за счетоводител.Благодарни са на България и за възможноста да живеят и работят тук,да получават добра заплата с която като съвестни граждани да си плащат сметките и данъците спокойно. Венета Райкова е родила момченце , извенила се за държанието си спрямо Ема от ББ4 даже вече са и приятелки.Българите победители във Fort Boyard 2 ,а нашият национален отбор по футбол ,ще играе на финалите...Чуват се викове от репортажа "Българи...юнаци"...Прехвърлих на друг канал и говореха за инвитрото,всяка жена която има нужда, във всички градове ще има специялни клиники за тях и всичко ще се покрива от здравната каса без да се налага да чакат с месеци и така допълнително да се отчайват.Майчинството става по желание като в края на годината всяка получава по 1000$ и отпадане на данъци.Побързах да си видя фиша на заплата -1500лв.../предстоеше увеличение/ и си помислих къде да отидем този път на почивка.За данъците не се притесняваме...заеми нямаме...храната не е проблем...0,50 е хляба , месото кг. левче.....абе живо щастие си е да живееш в България.Ох, в този ред на мисли се сетих че камерата която взехме нещо не ми харесва,ще я върна набелязах си друга в друг магазин и без това продавачката ме уведоми ,че няма проблем да я върна ако нещо не ми хареса. Изключих тв заредена с още една доза положителна енергия и погледнах през прозореца да видя какво става с играчката на момиченцето...Стоеше си там а децата продължаваха да си играят без да й обръщат внимание...изведнъж дойде една кола ,спря и от нея излезна едно момиченце, взе си играчката и с усмивка се качи обратно стискайки здраво любимия фетиш.Олекна ми като видях това и реших да излезна малко на разходка...Сладурската компания беше изкосила тревата и съседа точно им плащаше.Бяха май музикантчита,понеже се разправяха къде ще свирят и припяваха до последно докато не се изгубиха от погледа ми.Излизайки съседа ме поздрави с усмивка и ми пожела приятен ден.Отвърнах му със същото.По пътя ми звънна телефона.Беше милото ,извиняваше се че ще го забавят на работа и за компенсация шефа му е организирал почивка за уикенда на цялото семейство.Мотивацията беше добра ..е как да не си щастлив ,че живееш в България.Продължих да вървя и купувайки списание от една много лъчезарна и усмихната пенсионерка дочух зад гърба си разговор в който полицая предлагаше на шофьора на едно мпс при падналото му гърне да го придружи до първия сервиз.Пожелах приятен ден на тази усмихната жена и трябваше да пресека улицата.Движението беше много натоварено.Още с пръстче стъпила на улицата всичко спря и преминах на отсрещният тротоар спокойно....Вървях една щастлива и изпълнена само с красиви мисли а хората с които се разминавах бяха усмихнати и приветливи.Стигнах до един магазин и понечих да си отворя вратата .В тоз момент се появи като изневиделица един младеж и с грееща усмивка ми отвори вратата и прикани най любезно да влезна.Какво щастие е да живееш в България ,а мъжете ни са такива кавалери, просто нямат равни... Влизайки вътре се спънах във нещо и паднах.Причерня ми...Отворих очи и гледам аз съм на земята в моята стая..вътре тъмница дори светлинка не пробива.Станах ,но все още неосъзната какво става и къде съм...Отворих прозореца и се чу стръженето ,което направо в мозъка ти влизаше от близкия до нас склад за дърва...Отидох да се освежа -водата вече беше спряла.Понечих да си направя кафе / с минерална вода естествено друга няма/ но тока за мой лош късмет спря.Идеше ми да вия...Мъжо се обади че ще закъснее от работа, шефът му го задържал ,а заплата чак след 2 месеца имали проблеми нещо с банката.Идеше ми вече да чупя...Излизам и съседа само това чака... крещи нещо ...котката ми стояла и му правила сянка като си садил доматите.На бегом се прибрах обратно.Баткото стоеше вече готов за училище и чакаше да му дам парички да си купи нещо ,но в портмонето ми подрънкваха само жълти стотинки и му направих сандвич с последната филия хляб ,маргарин и малко салам.Пуснах телевизора и там едно ромско семейство крещят за помощи..."държавата била длъжна" ...."да крадът и да убиват ли"...Изключих го ,защото това вече преля чашата.Реших да си легна пак, а през стената се чуваше поредният скандал на тези дето живеят до нас. Неееееее, немога да повярвам, искам си тази България и тези българи с които бях само до броени минути...Господи върни ме Там...молех се аз,..това е щастието да живееш в България.......и стиснах отново очи с едничката надежда ,че това което става в момента е само един кошмар и ще се събудя в онази България с усмихнатите и щастливи българи....